Исках да напиша рецензия за новия албум на дует „Ритон“. Може би щях да ги нахраня как една йота не са мръднали от комунистическо време насам. Може би щях да им се подиграя как искат да накарат радиата насила да им пускат песните (от години гласно подкрепят квотите за българска музика в националните медии). Бях готов да ги наръфам злобно и… албумът им го нямаше качен в Spotify. Естествено, няма да се бръкна 20 лева за албум на Ритон, така че този месец успяха да се изплъзнат от лапите ми.
Затова пък се наложи да разгледам какво друго е излязло на българската сцена в последните няколко седмици. Запретнах ръкави, зарових се надълбоко в дебрите на Bandcamp и не останах разочарован. Оказва се, че излиза немалко свежа българска продукция, която не получава медийно внимание и незаслужено остава извън радара на масовата публика, събирайки двуцифрен (или едноцифрен!) брой месечни слушатели. От музиката, която изслушах, се открои ембиънт албума „Балистична крива“ на Огнян Белстойнев.
Кой е той? Ами и ние не знаем – информацията за него в интернет е съвсем малко. През 2020 участва в подкаста за култура ФАК подкаст. Във всеки от броевете той и ко-водещия му Момчил коментират по един филм, албум и книга (та оттам: ФАК). Албумът е бил представен на събитие, проведено на място, изглеждащо като изоставено мазе, където, според страницата във Фейсбук, е имало живи импровизации.
Албумът започва с объркващата пиано мелодия в „Оканумайхи“, която не отива никъде. Акомпанирана е зловещо от синтезатори, звучащи като извънземни, свирещи на уста. Истинското начало на „Балистична крива“ е втората песен, дТ, която влезе в списъка ни за най-добри песни на 2024. В нея се редуват звуци, наподобяващи картечница, както и бъгната мелодия, която накрая съвсем се разпада. След нея е ред на „Палимпсест“, която започва с чоплене, последвано от индустриален шум. Във втората й половина ни застрашителни тътени озвучават нечия борба със счупен касетофон. Във финала двама души говорят за жилаво шкембе.
Краткото спокойствие от разговора за шкембето не трае дълго: връхлита ни „Младенецът Албърт“ – най-структурираното парче от колекцията. Аранжиментът от повредени звуци на моменти напомня на една реклама на National Geographic от преди 15 години, на моменти – на някой, който се дави.
„Язовец по Ариноайя“ започва с безцелно дрънкане на китара. Изобщо мелодиите в целия албум не изглежда да имат цел и звучат случайно генерирани (това не е комплимент). „Чаепитийни привички“ започва с гранулярни (?) звуци, след които някой заявява „тука има нещо“ и после чуваме заглушено тупане по барабан. Накрая чуваме загадъчна човешка реч.
Във втората половина на албума „Балистична крива“ качеството пада. „Отий-кондо“ е рап песен, както и първия момент, където има отчетлив текст. Уви, моментите, в които можем да чуем какво се казва, са най-слабите в целия албум. Озадачаващ избор е първите разбираеми думи в колекцията да бъдат „Не ми говори за diversity“. Не оставя добро първо впечатление: ако е ирония, не е поставена на подходящо място. Ако не е, тогава още по-зле. В свят, където партия „Възраждане“ е в Народното събрание, такова „смело“ въстание срещу diversity изглежда по-скоро детинско и страхливо. По-натам пита “ Май не ти се слушат рими от тегавите?“, но единствената причина музиката му да е трудна за слушане е, че текстовете му са пълна скръб и че на места се опитва да рапира по-бързо, отколкото може. „Шундрафела непоръбена“ е от по-слушаемите песни в албума – вероятно защото не си отваря устата да говори глупости.
Същото не може да се каже за „По поасоновому“ – една от само две песни с текст. Тук Белстойнев, с цялата зрялост на седмокласник, избира езика на вулгарното: „менструален мармалад“, „пандишпан насран“, „повърня с лайна“. В дадаичния втори куплет отново посланието за загуба на идентичността се губи между рими за насиране и телевизори. След това ни в клин, ни в ръкав споменава Лаос и Угърчин, а накрая реторично пита „Някой ще каже ли на Люба Кулезич, че тревата не се друса?“
„Неоново кафяво“ е песен, в която чуваме нечий плач, а албумът завършва с пръдня – опит за нещо непринудено и забавно, но изглежда като неуважение към публиката. Която така или иначе не е много: в момента Белстойнев има 10 месечни слушатели. Можете да станете номер 11 тук:
Резултат от дрегера: 543 промила