10. Bobo & the Gang — Чакай
Бобо за пръв път се появи на музикалния ни радар, когато, за съжаление, направи хита на лятото на 2012, “Дим да ме няма”. Тази песен все още е ужасно дразнеща и е от времето преди стрийминга. Тогава нямахме дори интернет на телефоните, камо ли Spotify, а тази помия течеше от всички радиостанции и телевизионни канали за музика. Трудно е да се каже дали най-неприятно за слушане в песента е устното пърдене на Печенката върху ужасяващ дъбстеп аранжимент (слава Богу че изкуството на бийтбокса умря вече), кофти рап куплетите, факта че думата “дим” се явява в песента 87 пъти (два пъти ги преброихме), или “забавното” произношение на Графа, който в отчаян опит да изглежда свежо се е вживял като… нещо подобно на Боб Марли?
“Чакай” е рап парче с джаз влияния от миналогодишния албум на Bobo & the gang. В ярък контраст с първия ни сблъсък с неговата музика, гласът на Бобо звучи направо приятно върху повтарящия се лежерен китарен риф. Въпреки баналните рими в куплетите, припевите са доста мелодични. Кулминацията в последната част е силна, парчето си заслужава. Прощаваме греховете на Бобо от 2012.
9. Парапланер — Сега
След скучноватия албум от 2019, Орбита, група Парапланер правят стъпка встрани от R&B стила, който не им отива много. Макар и скрита зад грозна обложка, мистериозната песен “Сега” е добър ход за триото.
Лекото рок парче започва с барабани, красиви синтезатори и императивното “Погледни ме пак!”. Мелодията на припева е запомняща се, а текстът вдъхва надежда: “Всичко свършва дотук и започва сега”.
8. Данай — Навън
Дебютното ЕР на Данай се появи от нищото тази година. Емилия Тончева, която стои зад гръцкия псевдоним, е актриса и танцьорка, възпитаник на Централната академия по драма в Пекин. Играла е в Народния театър и през 2021 е поставила в Yalta Art Room авторски танцов спектакъл с доста любопитен оригинален саундтрак.
“Навън” по звучене напомня леко на ранната Нина Николина. Песента започва с описание на човек, с когото Данай се е разминала. Когато идва припева обаче, текстът се превръща в най-половинчатото обяснение в любов в българската поп музика: “Не си идеален, но това е добре/ Аз мога без теб, но те искам”. Песента завършва с подканата “да избягаме” — леко нахално, след като ме наля така… не, мерси.
Иначе басът добре пасва на хипнотизиращите вокали на Данай. Другите две песни от ЕР-то също са направени с вкус. Амбициозното видео с 31 души екип, изредени в описанието в YouTube, също. Най-големият недостатък на изданието е неговата дължина — едва 3 песни в 10 минути. Чакаме още.
7. Огнян Белстойнев — дТ
Едно от последните попълнения в списъка. През ноември излиза дебютният албум на ambient твореца от София Огнян Белстойнев. Повече за албума и за изпълнителя можете да прочетете в положителната ни рецензия.
Парчето започва с шум и счупени звуци, които постепенно еволюират в още по-объркващ шум и още по-счупени звуци. Завършва с машинално пищене. И е страхотно.
Не си го пускайте, ако има деца или домашни любимци в стаята с вас, защото вероятно ще сънуват кошмари. Смелото експериментално звучене няма да ви се понрави, ако в плейлистите ви преобладават Тейлър Суифт или Кичка Бодурова.
6. KBOYZ — KBoyz Anthem
След мощния им хит “ББКК”, химн на кокаина и амфетите, през декември 2023 на парти в Купе се предлагаше дебютния албум на KBOYZ срещу скромните 5 лева. (Много дебюти в този списък, много нещо…) На CD-то има инструкции как се прави коктейл “Молотов”, тъй албума носи името “Света гори”.
Сред колебливи опити за искрено послание изпъкват по-несериозните песни — най-вече KBOYZ Anthem, веруюто на техно дуото. Танци, кетамин и бас, който “те рита в главата”. Парчето наистина удря здраво и веднага ни пренася в клуба — през изминалата година често заслужено се появяваше в сетовете на Горо.
5. Жлъч, Гена, Григовор — Препитание
Гена ни посреща със заплашителен тритонус, който вещае агресивното настроение на парчето. Върху тежък хип-хоп бийт Жлъч и Григовор редят най-смисления текст в тази класация.
Музиката с политическо послание обикновено или е убийствено скучна, или посланието е толкова разводнено, че става безполезно. Не е това случаят с “Препитание”, където освен че аранжиментът е качествен, текстът обрисува стряскащи картини от войната: деца с калашници (“спусък трепти на детския ми показалец”), изнасилени жени („има справедливост някъде, но не е тука/ за теб може да е майка, за нас е просто секс кукла”), изгорели домове (“колибите им са подпалки”) и смърт навсякъде (“екзекутираме излишните с автомати”).
Неслучайно So Called Crew отпразнуваха 12 години на сцената. Те са рядък феномен в българската култура и са автори на някои от най-добрите рап песни в България.
4. V:RGO, Боро Първи и Криско — Откачалки
В свят пълен с тревоги и трудности, имаме нужда от нещо весело понякога. Вирго звучи много свежо. Боро, за разлика от Папи Ханс, добре владее изкуството на простотията — както е показал вече в “Черни очила”, “Пуснете ме в клуба” и “Антилопа” на Тита, на чийто текст е автор. Лампата на дрегера обаче свети в друга посока.
Старият Криско се завръща с мръсна газ след концерта в Арена Армеец. От устата на друг сексуалната препратка към кравата Лола би звучала евтино и направо пошло, но от него строфите “сега си Лола, крава еспаньола/паднах от стола, като те видях гола” звучат някак умилително и носталгично. Образът на улегнал баща, който се опитваше да си създаде напоследък е в сериозен противовес с всичко, което го правеше интересен. Габровският славей е позакъсал последните години в музикално отношение — песни като “Благодаря ти” (бебешка снимка е пльосната на обложата) и “Мижав интерес”, дуета му с Панайот Панайотов, поставиха под въпрос имиджа му на лошо момче и го пратиха в редиците на вехнещите скучновати естрадни изпълнители. Шокиращо, имайки предвид скандалните текстове на песните, с които изгря: “Бело белисимо” (”шмърканто подресанто/в Италия ме учиха да чукам елегантно”) и “Почивни дни” (“бременно момиче, как ухаеш на аборт”).
Басът на “Откачалки” пръска колоните, а припевът се забива в главата ти. Като парчето тръгне в клуба, всички полудяват. Яко.
3. Руши Видинлиев — Вълк
„Ти знаеш аз кой съм“, пее Руши в песента „Вълк“. И е прав – всички знаем кой е Руши и завръщането му на поп сцената с ЕР бе една приятна изненада. Но защо вълк?
Руши изглежда толкова свиреп и кръвожаден колкото плюшено мече. Да определя себе си като самотен вълк, който бяга и преследва, е малко комично (в интервю обяснява, че концепцията е хумористична). Ако притворим око за кринджа, песента има доста качества. Гласът му звучи много притяно, припевът е страшно зарибяващ, а аранжимента на хитмейкъра Денис Попстоев добре допълва зловещия текст. Дори само заради аутрото, където се случват хиляда неща едновременно и не знаеш кое да слушаш (и то без да напуска рамката на поп звученето!), „Вълк“ заслужава високо място в класацията.
2. Михаела Филева и VenZy — Bésame mi amor
Филева е единствената българска поп звезда, която прави нещата, както трябва – и не е спирала да ги прави от дебюта си през 2011 – с класа, стил, мощни вокали, кохерентни албуми, стабилна хореография, турнета и качествени видеоклипове. „Инкогнито“ и „Забранен достъп“ са едни от най-недооценените български поп песни.
„Bésame mi amor“ следва поп формулата с математическа точност. Басът те кара да захвърлиш всичко и да започнеш да се забавляваш. VenZy и Михаела имат страхотна химия и в песента, и във веселото видео, където танцуват в трамвай. Албумът й „96“, от който е част парчето, е една от най-добрите български продукции на десетилетието.
1. NICKA — Тук и там
Живото изпълнение в БНР е доста яко