На обложката на петия си албум от 1987, „Всеотдайност докрай„*, широко ококорената Кичка Бодурова се е пременила в розови пера, достойни за една истинска ласвегаска дива, и се е завряла между две колонки от текст в шрифт Comic Sans. Тази обложка, оказва се, не е необичайна за Бодурова. Бърз поглед към страницата й в Spotify ни потапя в галерия от красоти: Comic Sans елеганца от горе до долу. Освен че графичните й дизайнери те първа са опознали компютъра (тогава все още футуристична изгъзица), личи си и че аранжорите й току-що са открили чудото на научно-техническия прогрес, барабанната машина, и все още не са се научили да го използват съвсем умело. Но накъде е вторачила така втренчения си поглед певицата? В творбата виждаме Бодурова с единия крак здраво в западния синтпоп, но с другия все още е в сувлакито и узото. Гръцките влияния в музиката й на моменти се бият с нескопосаните барабани, но има и симпатични попадения.
Бодурова, освен че е една от най-прехвалените звезди на комунистическата естрада, е и провалена риалити звезда. През 2015 се появи в Биг Брадър заедно с Джорджано, Луна президент и дует Ритон, с които влязоха в грозна вражда. В къщата я обвиняваха, че никога не е пяла в Сизърс палас.** Здравко от Ритон дори заплаши, че ще й изкара сьомгата през носа и я нарече „кукумицин“. Скоро отново се появи в новините, за да обяви, че са разбили и обрали дома й в Лас Вегас. Да е жива и здрава.
Първата песен, „Вечно жива“ е подходящ увод към албума. Добре ни въвежда в това, което ни очаква в следващия половин час: повърхностна естрадна боза, посветена на любовта, без да казва нищо конкретно. В заглавето има нещо символично – вече близо 40 години след издаването все още говорим за този албум. И Кичка Бодурова все още е в новините.
Следващото парче, „И дали ще се питам“, е по-енергично и има китарно соло. За съжаление, в нея няма нищо запомнящо се. Продължаваме натам.
„Изповед“ е приятна песен. В нея Кичка Бодурова звучи като средноаритметично между Уитни Хюстън и Васил Найденов, но барабанът толкова ми бърка в ушите, че не мога напълно да се насладя. За капак досадните блъскания не търпят развитие през целите четири минути на песента.
В албума гръцките влияния са много. Забезлязват се най-силно в „Пей Бозуки“, където Кичка се опитва да забрави самотата с танци, но с простоватата си мелодия и повтарящия се текст парчето повече наподобява детска песен от репертоара на „Врабчетата“ или „Бон-бон“ от едновремешните касетки. Тази песен е единствената, която не е посветена на любовта и е с толкова различно настроение от всичко останало в албума, че е като зелено леке от зехтин върху бяла риза от корекома.
Когато дойде „Всеотдайност докрай“, си помсилих, че са повторили някоя от предишните песни. Най-вероятно просто не са имали други звуци за барабана. Тук Кичка го раздава рок певица. Българският рок от това време има качествени попадения – „Аз съм жена“ на LZ, „Богатство“ на Тангра, „Високо, високо“ на ФСБ. Уви, Кичка не може да се нареди в този списък, тъй като това рок амплоа не й се отдава.
По-натам към рока се прибавя и прото-чалга звучене, което вероятно все още е било свежо преди четири десетилетия. Припевът звучи като изстърган от каталога на Пайнер. Героинята е объркана: „бих могла да кажа „иди си“/ но импулс в живота ми ти си“.
В предпоследната песен нерешителната героиня и безразличният й възлюбен вече са се разделили, дори задава въпроса „Ще се срещнем ли пак?“ в заглавието и си спомня за топлата любов с носталгия.
Албумът завършва със симпатична песен, напомняща за саундтрака на един американски ситком от осемдесетте. Там ставаше дума за едно очарователно извънземно от планетата Мелмак, което обичаше да яде котки. Синтезаторното соло е кулминацията на и песента, и на целия албум. Кичка обаче повтаря едно и също нещо хиляда пъти, но е някак умилително по носталгичен начин.
Колкото е плоска и неоригинална музиката, толкова е и текстът. В албума темата е една-единствена: седем от осемте песни са посветени на нещастната любов. Нито е разгледана от нов ъгъл, нито е представена увлекателно. Въпреки недостатъците все пак в албума има няколко любопитни момента.
Резултат от дрегера: 350‰
*бел. дрег.: Оригиналното заглавие на албума в Spotify e изписано „Всеотдайност до край“ разделено, но според съвременните правописни правила това е грешно.
**За да се защити, Кичка извади страница в setlist.fm, която „доказва“ извявата й. Оказа се, обаче, че всеки може да напише страница в сайта и до ден днешен стоят шеговити сетлистове от изяви, където Кичка е „пяла“ хита на Ритон, „Джалма“, четири пъти, както и фантасмагорни дуети с Марая Кери, Елтън Джон и Селин Дион.