През януари Дом на киното обяви новата си инициатива, #сбебенакино, която позволява на майки и бащи да се насладят на кинопрограмата. Идеята посрещна положителна реакция във Фейсбук от много хора. Един от първите филми, които обявиха за бебешките прожекции е бодихоръра на Корали Фаржа, „Веществото“. Нерядко хора припадат по време на негови прожекции – вероятно поради кървавите сцени или втрещяващия звуков дизайн. Озадачаващ избор.
Едно е ясно: когато започнат писъците, истинският хорър ще е в публиката, не на екрана. „[Никога] не съм била толкова заинтригувана да отида на кино, чудя се дали ще ме пуснат без бебе? [Или] да взема нечие бебе назаем??“, шегува се потребителка на Туитър, @thebadsleep.
„Веществото“ е филм от 2024 с участието на Деми Мур и Маргарет Куоли. Филмът разказва историята на залязваща телевизионна звезда, която решава да вземе мистериозно лекарство в опит да се бори с остаряването. (Внимание: надолу има спойлери!)
На второ четене филмът е невероятно подходящ точно за тази аудитория. „Веществото“ засяга теми като остаряването, красотата и… майчинството? Дали „Веществото“ е алегория за майчинството?
Въпреки че Елизабет взима веществото, за да остане млада и харесвана, изглежда, че животите на Елизабет и Сю са самостоятелни един от друг – Сю в нито един момент не помни (и не се интересува от) болката на Елизабет, която пък от своя страна единствено изживява успехите на Сю съзерцавайки билборда през прозореца и гледайки телевизионните й участия.
Когато Сю отива да търси работа при телевизионния продуцент, тя трябва да му обясни, че всяка второ седмица няма да бъде на разположение – според правилата, тя трябва да разменя тялото си със Сю в половината време. Тъй като не може да му обясни какво наистина се случва в банята със спринцовките, тя го лъже, че трябва да се грижи за болната си майка – въпросната майка е Елизабет, естествено.
Най-сериозната подкрепа за тезата обаче идва от двете сцени на раждане във филма. Едната е в началото, където Елизабет се намира в бялата баня и от гърба й се „ражда“ Сю. Сцената е така устроена, че да пресъздаде целия физически ужас на едно раждане – включително чувството, че няма накъде да избягаш. Дори само звуковите ефекти в тази сцена заслужават „Оскар“ – няма как да си затвориш ушите и трябва да изтърпиш това, което се случва. Виждаме как гърба на Елизабет се отваря, от дупката се подава нечий крайник и после навън излиза Сю. Второто „раждане“ е в къравата сцена накрая, където виждаме как чудовището с роклята има вагина на лицето, от която се ражда гърда.
Всеки може да намери нещо свое във филма. Когато излязохме от киносалона, една моя приятелка беше тълкувала веществото като алегория за злоупотребата с наркотици – купува се по странен начин от дилъри, съсипва тялото ти, не си спомняш какво си правил… инжектираш си странна зелена течност…
В тазгодишните награди „Оскар“ филмът бе номиниран за пет награди: за най-добри филм, сценарий, режисура, главна женска роля и грим, като си тръгна с последната напълно заслужено. В наградния сезон Деми Мур, освен че обра овациите на мнозина, потвърди едно от посланията на филма: животът не приключва на 40.